TA1 срещу TA2 титанови плочи: Коя е по-устойчива на корозия-и коя е по-малко от другата?

Присъщата разлика между двата материала е чистотата, което води до малко по-различни якости: единият е по-здрав, докато другият е по-пластичен. В мека химическа среда TA1 може да има скромно теоретично предимство в устойчивостта на редуциращи среди поради по-високата си чистота, тъй като основната разлика произтича от примеси като желязо и кислород. Тази крайна разлика обаче е малка. Присъщото предимство на TA1 е много незначително и в практически приложения външната разлика между двете е незначителна.

Титанът е силно устойчив поради плътния оксиден слой на повърхността му, който осигурява умерена бариера срещу напукване. Тези материали обикновено работят със относително ниска-концентрация на солна или сярна киселина. Тези киселини обаче са трудни за титана и рискът от корозия се увеличава с хлоридни йони или при високи температури. Докато TA1 теоретично предлага малко по-добра устойчивост в това отношение поради по-високата си чистота, нито TA1, нито TA2 може да са достатъчни в наистина тежка среда. В този случай различен материал е по-добър избор, тъй като изборът между TA1 и TA2 предлага само второстепенно предимство.

Вътрешната устойчивост на корозия на метала е силна, въпреки че може да бъде още по-силна в други специализирани материали. Тъй като съставът на TA1 и TA2 е до голяма степен еднакъв, практическата разлика в устойчивостта между тях е малка. Използването на TA1 като тестов носител е една от възможностите, но като цяло разликата в производителността при употреба-в реалния свят остава минимална.